Окупиран Западен бряг – Откакто израелската офанзива започна в ивицата Газа

Окупиран Западен бряг –  Откакто израелската атака стартира в линията Газа на 7 октомври, насилието против палестинците в окупирания Западен бряг също е ескалирал.

Най-малко 105 палестинци бяха убити, а други 1550 задържани при репресии от израелските сили. Палестинските градове и села са откъснати едно от друго заради израелските затваряния и опасността от офанзиви на заселници, което води до съвсем цялостен търговски застой и съществени ограничавания върху придвижването.

Продължавайте да четете

лист от 3 детайла Израел скрито задържа хиляди изчезнали служащи от Газа: Групи за правата на индивида Прекъсването на връзките в Газа поражда опасения за израелски военни закононарушения Израел „ уголемява “ войските си в Газа, Хамас ще се опълчи с „ цялостна сила' завършек на списъка

Входовете на множеството палестински села, градове и градове са блокирани от военни контролно-пропускателни пунктове, земни могили, циментови блокове и стоманени врати, предотвратяващи придвижването сред тях.

Ал Джазира беседва с няколко палестинци за въздействието на тези ограничавания върху живота им.

Карим Гибран, B'Tselem шеф на отдела за полеви проучвания в окупирани палестински територии

Ограниченията, наложени от Израел, усилиха страданието на палестинските общности и доведоха до изолацията на фамилиите в техните домове и земи, изключително в региони, ситуирани в зона C, която е под израелски цивилен надзор и надзор на сигурността. (Зона C съставлява по-голямата част от територията на Западния бряг)

Предотвратяването на достъпа до потребностите от вода и храна, изключително в пастирските общности, се прави от Израел за изместване на палестинските общности в тези региони.

По време на настоящата атака степента на принуждение, практикувано от заселниците против палестинците, ескалира, пречейки им да получат достъп до земите си, атакувайки ги, до момента в който берат маслини, прогонвайки ги от полетата им и атакувайки палестинци, движещи се по пътищата.

Въоръжаването на заселниците на Западния бряг се е нараснало доста. Това събитие ужаси палестинците, правейки придвижването им изпълнено с заплаха и боязън. Заселниците също започнаха необятно публикувани провокаторски акции в обществените медии против палестинците, които бяха изпълнени с ясни закани към палестинците, заплашвайки ги с нахлуване, вандализирайки благосъстоятелност и ги убивайки.

Ахмед Абу Айяш, 66 година, притежател на супермаркет в Бейт Умар

В региона, където пребивавам и работя, всичко е затворено. Бейт Умар е град, ситуиран на север от град Хеброн. Намира се покрай лагера ал-Аруб, южно от град Витлеем. Градът има единствено два входа, които сега са изцяло блокирани. Който желае да се придвижи от Бейт Умар до Хеброн, би трябвало да мине по дълги и сложни обходни пътища. Вместо 2 км (1,2 мили), от които се нуждаехме, с цел да стигнем до Хеброн, в този момент се нуждаем от 30 км (18,6 мили).

Притежавам магазин, наименуван Abu Ayyash Mini Market, в регион, който назоваваме триъгълника Beit Ummar, който свързва Beit Ummar с град Halhul и лагера al-Arroub. Моят магазин е против наблюдателна кула на израелската войска.

Магазинът към този момент е изцяло затворен, защото по тази улица няма придвижване на транспортни средства. Районът, който свързва Халхул с Бейт Умар и лагера ал-Аруб, е затворен от врати и земни могили.

Ходя до супермаркета единствено на всеки четири дни и имам достъп до него, тъй като е покрай дома ми. Просто отивам да ревизира стоките и електричеството. Имам огромен ледник, в който има артикули на стойност почти 10 000 хиляди шекела (2450 долара), всички от които са млечни артикули като лабне, мортадела, хумус и консерви. Сега множеството им периоди са изтекли.

Имам и паркинг, който може да побере 30 коли. Всяка кола плащаше по 10$ за паркиране и потребление, а в този момент от 7 октомври до през днешния ден не съм получавал никакви коли, тъй като обстановката е доста тежка.

Ахед Муса, 55 година, продавач на храна

През последните 10 години доставях зеленчуци и плодове, като транспортирах зеленчуци на фермери от Шуфа до Наблус. Освен това нося зеленчуци в магазините в Тулкарем от пазара в Наблус.

Днес работата е единствено 1 % от това, което беше преди 7 октомври заради затварянето. Повечето магазини, до които доставих, бяха затворени, защото зависеха от палестинците от 194 територии като съществени клиенти. Но в този момент придвижването им е съвсем лимитирано. Поради затварянето на Граничен контролно-пропусквателен пункт, Граничен контролно-пропусквателен пункт Шуфа-Тулкарем е изцяло затворен с желязна врата и те не се позволяват.

Затварянето повлия на работата ми в доста огромна степен, защото напредването ми от Тулкарем лишава 60 км през контролно-пропускателния пункт Шуфа до Наблус. Понякога поемаме по по-дълги и по-трудни пътища, в случай че има контролно-пропускателни пунктове, което прибавя още 20 км (12,4 мили) към пътуването.

Айша Абдел Рахман, 59 година, основен преподавател в междинното учебно заведение за девойки ал-Лубан Ашаркия

Моето учебно заведение е едно от най-опасните учебни заведения на Западния бряг. УНИЦЕФ ни даде рейс за транспорт на студентките за сметка на Министерството на образованието.

Имам 226 възпитаници в учебното заведение на възраст от 10 до 18 години, класове от седми до гимназия. Аз съм виновен за всички тези животи. Като шеф на учебно заведение съм майка на 226 души.

Училището, което е издигнато през 1946 година – две години преди съществуването на Израел – се намира на основната улица на селото. Селото се намира в средата на Западния бряг, сред градовете Наблус и Рамала. Портата на учебното заведение, класните стаи и дворът са на няколко метра от улицата, през която всеки ден минават хиляди заселници.

Училището и учениците бяха подложени на тормоз и офанзиви от заселниците и ние трябваше да прехвърлим някои от тях в лечебните заведения Salfit и Nablus.

От 7 октомври учебното заведение затвори порти и ученичките минаха към онлайн образование, което не е без провокации.

Вярвам, че актуалните условия ще продължат дълго време и затова учебното заведение ще остане затворено може би още седмици или даже месеци. Това е първият път, когато се случва толкоз дълго затваряне заради обстановката със сигурността и положението на пътищата.

Ариф ал Хавари, 36 година, притежател на магазин

Братята ми и аз притежаваме пекарна и супермаркет (в Хувара). Живеем над пекарната, която е на основната улица. Братята ми се пробваха да отворят задната врата, с цел да продадат самун, сладкиши и храна на съседи и хора в потребност. Израелската войска пристигна, откри огън и задържа брат ми за няколко часа.

Всички пекарни, аптеки и хранителни магазини в Huwara са изцяло затворени за 22 дни. Голяма част от хората, които са наели в Хувара, са прекратили договорите си и са се преместили да работят в градове като Рамала и Наблус.

Нашите продажби бяха във всички региони на Западния бряг, във всички негови градове, села и бежански лагери.

Всички пътища са блокирани в Хувара и загубихме 60 % от нашите клиенти заради напрегнатите условия и условия.

Джамал Оде, 56, притежател на зала за сватби и събития

От началото на войната в Газа ние бяхме затворени в домовете си. Животът е нетърпим. Израелската окупация ползва групови санкции върху хората и разрешава на заселниците да ни убиват, като стрелят по домовете ни.

Аз персонално имам няколко магазина и компании на основната улица Huwara, всички от които са затворени от три седмици. Всички аспекти на обществения и стопански живот са спрени. Днес не мога да отворя вратата на къщата си или прозорец.

Последното сватбено празненство беше на 6 октомври. Хората не могат да продължат живота си обикновено. Дори преди войната в Газа, бяхме подложени на всекидневен тормоз от заселниците и армията, до степен да попречат на доста събития. Всички събития на хората са отсрочени и анулирани.

Източник: Ал Джазира